Красиво, понякога горчиво …

Пробягва паяка, по пясъка зелен,

И скрива се, понякога.

Изчезва мълчаливо.

 

А толкова е нежно,

И толкова красиво,

Във пясъка ни разтопен,

Бавно е, и искрено, и бавно мързеливо.

 

Бляскава, понякога сребриста.

Дори и сива, желязна е,

и затова красива.

Изпълнена докрай от някакъв метал.

 

Оплетена, неравна, патинирана и дива.

Понякога е сива.

Понякога е даже черна, като дупка.

Простреляна в каданс.

 

А толкова правдива.

Дори когато скъсва се, дори когато се разстрелва.

И бяло-черно-мъртва е красива.

Една е. Сребърно запаметима.

 

 

Вероятно е Тя!

Красиво, понякога горчиво.....

А толкова е нежно,

И толкова красиво....

Една е. Сребърно запаметима......

А толкова правдива.

Дори когато скъсва се, дори когато се разстрелва.

И бяло-черно-мъртва е красива.

Една е. Сребърно запаметима


ИМА СТИХОВЕ, ПРЕД КОИТО ...ПОКЛОН!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Извор на нови идеи си, Рontis!
Това твое стихотворение ме накара да се замисля... Пречупих си го през моята призма. Страхотно е!

бих искал да е така. Защото твоята винаги е вярна и причудлива. Очарователна.

твоите думи винаги са най-желаните от мен... Благодаря за тях.

твоята искреност е винаги (без)ценна. Благодаря.

Не се плаши от тънките й пипала,
хвани й края, бавно на кълбо навии
и ето, най-подир в краката ти е Тя!...:)

Сиво е, но стана сребърно... от стиха ще да е : )...
Художник си, две мнения няма!

филмът сигурно е фантази-адвенчър...
здравей!

"Дори когато скъсва се, дори когато се разстрелва.

И бяло-черно-мъртва е красива."
...филмовата лента.
:)