Към теб, след себе си
Въртеше се, безспир, дори когато спях.
Дори когато сричах в малкия буквар.
И гледах облаците полетели
с очи във бъдещето спрели.
И го завъртах, с всички сили,
когато още махах със криле.
Когато нямаше небе, а само смях.
Когато всички пътища трептяха, и аз вървях.
Намирах някакви неща в света,
наречени със чудни имена.
Обичах, и мечтах, и тичах, и живях.
Разкъсвах топлото небе, достигах го, със моите рамене.
Обелените колене. И малкото носле.
Тети. Дете, обичано от мама,
В една прегръдка, на черно-бяла снимка,
потънали в трева, която не разбрах.
А после вече няма. Отиваха си кадрите. Един след друг
летяха, и все по-малко ги следях.
Кога ли нещо малко сбърках, или как.
И вече просто бях.
А толкова много исках,
и толкова мечтах, да бъда, едно
нашарено във всичките оттенъци на слънцето и на дъгата
виенско колело.
Ръждясало е. И още се върти, но зверски скърца.
Не смее да те носи, да си позволи
да стигнеш с него
до изгрева на твоите мечти.
И всичко е така реално, и толкова близко,
но тягата в крилете ми не стига, нямам тази сила
да те понеса,
на пистата оставам, на колене, пред тебе онемял.
Мога само да разкажа
че вече нямам със какво да смажа
скърцащото колело,
и само мога стария афиш да ти покажа,
избелял, безкрайно черно-бял
и просто с мои думи да ти кажа,
че ако някога, все пак, не бях живял,
във теб прегърнат бих умрял.
Ще намерим смазка, няма да похабяваме хубавите виенски колелета, я :)
Пък и вятър за крилете винаги се намира, мисля.
Когато всички пътища трептяха, и аз вървях.
Намирах някакви неща в света,
наречени със чудни имена.
Обичах, и мечтах, и тичах, и живях.
Разкъсвах топлото небе, достигах го, със моите рамене.
31.10.2009 23:14
http://www.youtube.com/watch?v=iyoJW12zpDY
Сн С
Поздрави от мен!
