Часовникът беше спрял. Дори не смееше да тръгне отново. А дъждът … го нямаше. Беше си отишъл. Или просто беше свършил. Няма неограничен дъжд. Просто няма да вали.
А тя, вероятно беше изсъхнала. Или беше предпочела да си вземе един душ. Или да комбинира двете. А може би дъждът беше прекалено студен, или недостатъчно кратък, или, просто твърде силен. Е, както всяка добра история, тя … не свършва, продължава. И часовникът тръгва, защото знае, че няма за къде да бърза … Не си струва …
Безсмъртието е безплатно (както беше казал Рей Бредбъри). Има защо. Затова, си струва, даже си заслужава, да чакаш, облегнат на някой уличен стълб, или изгасил лампата в тъмната стая. Все пак, някога, вероятно, колкото и невъзможно, пак ще завали.
И нека остане така. Засега. Леко облачно…
