Обичам те. Пази ме.

Защото съм. Защото има други,

Защото обиколката е къса,

А плазовете стържат по леда.

 

Защото имам шапка, очила и хъс,

Защото те обичам,

Без компромис и без грях.

Защото имам смях, досадно жилещ и горящ.

 

Защото, когато идваш, и се престрашиш,

с ръцете си те любя и събличам,

Защото знаеш че съм тук.

Защото ме обичаш.

 

Обичам дивата ти страст, обичам сладкия ти вкус,

Целувам те, и пак го правя,

Защото съм,

Защото идваш, защото те изгарям

 

Защото се събличаш, без умисъл и страх,

Защото правиш го пред мен,

без да се замисляш,.

защото ме обичаш.

 

 

нямам какво да ти пиша. Това е прекалено лична изповед. Много дълбока. Много крещяща. Леко нагарчаща. Но омесена с канела и захар. Подправена по твой вкус. Казваш, че си циник. Може би, а може би- не. Но лирик си в душата. Това поне е сигурно. Имаш ли вдъхновение, следвай го...

циник, до мозъка на костите, оставам. Но пред жените, на колене, на пръсти, без срам, обичам ги, до смърт. Признавам го!:)))

са твоето вдъхновение, спасен си :))) Има много жени по света, различни, излъчващи разнородни емоции, пръскащи непознати дори цветове. Има явно много да пишеш :))) Прави го, защото го можеш.

има, навярно, но няколко, които пишат на български, това което искат, са напълно достатъчни, затова ги чета...

II kyplet - vryh !

хаха, малък ... , да