Препечатвам от блога на Blagovestie: http://blagovestie.blog.bg/drugi/2010/05/06/doide-i-gergiovden.540441

 

Ох, направо се чудя откъде да започна, защото искам да кажа толкова много неща, а стремежът е поста да е кратък...

Ще карам направо. Просто ще нахвърлям няколко неща:

Честит празник на всички, носещи имена, производни на Георги! Да сте здрави и благословени!

Такааа. А сега към въпроса: Знаете ли, че вероятно днес Свети Георги плаче горко в Небето? Не знаете? Не сте се и досетили даже? Не ви е хрумвало? Разбирам... С повечето християни е така (нали празникът се води християнски). Ами ето го доказателството:

3. Да нямаш други богове освен Мен! – Първа Божия Заповед

4. Да не си правиш кумир {или: идол, образ на божество от камък, дърво или метал} или каквото и да било подобие на нещо, което е на небето горе или което е на земята долу, или което е във водата под земята;

5. да не им се покланяш, нито да им служиш, защото Аз, ГОСПОД, твоят Бог, съм Бог ревнив, който въздавам вината на бащите върху синовете до третото и четвъртото поколение на онези, които Ме мразят,

6. а оказвам милост към хиляди поколения на онези, които Ме любят и спазват Моите заповеди.

Който иска да си припомни и останалите заповеди – Изход 20:3-17 – никога не е излишно да ги преговорим, защото непрестанно се отклоняваме от тях.

Та на този ден, който е за почитане на Свети Георги мисля, че направо го съсипваме. Нещо повече - цялото небе натъжаваме. Докато пием и ядем на корем. Докато целуваме икони (а сутринта гледах, че вече има нова мода, може и да не е от скоро, но аз сега разбрах за нея. Така нареченото “заместничество”, където човекът плаща пред манастира, избира си едно предвидливо приготвено агънце от кошарка на двора, а някой го вкарва вътре и агънцето “целува” иконата на Св. Георги вместо него).

За пояснение, не че аз целувам икони, понеже Бог забранява изрично да идолопоклонстваме и идоложертваме. Но се питам кой болен мозък може да измисли подобна “традиция”. Защото за мен само Един е заместникът – умря вместо всеки от нас. Питам се още сетихме ли се днес за Него – за  Христос, чухме ли името Му, поклонихме ли Му се.

Разберете ме правилно - нямам нищо против празниците. Нека ги има. Нека хората се веселят, събират, общуват. Животът ни е дар, а всеки дар трябва да носи радост и щастие!

Но ме е яд, когато приписваме на всеки празник християнски характер, а всъщност с него само се отдалечаваме от Бог.

Весели празници ви пожелавам! Човешки. Лошо няма.

Само не Го забравяйте...”

 

 А това ще добавя от себе си:

Kато гледам оргийното "празнуване" во главе со Православната църква
на празници, които се възприемат само като повод за ядене, пиене и всякакви плътски удоволствия, а разбирането за християнството е сведено до най-примитивно суеверие, започвам вече и да се чудя дали изобщо е имало "покръстване" на тоя народ. Или и това е било "претупано", колкото да се отчете дейност.

Кои са духовните „водачи” на българската нация? Свещениците на Православната църква? Дето само събират парички в "храма" за кръщенета и панихиди и отдавна имат по-малко „отношения” с християнството, отколкото с държавата, и упорито интимничат с паганизма, като благославят курбани и други ярки езически изяви?

А днес празнували и циганите. Показаха ни как „гонят дявола” със стръкове пресен чесън. В този смисъл с какво духовно сме по-различни от тях, след като възприемаме Христовата вяра горе-долу по същия начин? 

първите три изречения са ми излишни.
И ето нещо близко /според мен/ до темата. Едно мнение, покриващо се с моето:
"Положението с манталитета на българина е трагично. Вероятно около 85% от населението на нашата мила страна са абсолютни простаци, без елементарно възпитание, първи седем години и т. н. Най-лошото следва: вследствие на тоталното оплюване и напсуване на всичко, на практика няма нито една добра българска идея, дори в Интернет. Интернет и форумите са място за дискусия и генератор на идеи. „В спора се ражда истината” е вярно твърдение, само ако спорещите са джентълмени и изповядват една и съща ценностна система и познания, другото е дрънкалник, говорилня. Понеже всеки се смята за компетентен да напсува всеки – резултатът е: крайна интелектуална и естетическа мизерия, гарнирана с българска посредственост. Нищо смислено в областта на философията, техниката или живота въобще, няма да остане ненапсувано. Българите сме страшни простаци и завистници.

Пример - в даден форум пише: “Моделът на “Нокиа ХХ” е много готин. Отговор: “Ти си много прост, бе, с тоя модел”. В друг форум се дискутира как колите се движат чрез разлагане на вода. Пичът си е направил труда да преведе от английски този научен факт. Върху него се изливат неща от сорта: “Ти ли си най-големия тарикат?”; “Егати балъка”; “Къш лисиците” и т. н. Вие представяте ли си, драги читатели - Александър Бел (бащата на телефона), ако бе споделил своята идея да се говори по „жица” в български форум? Или дискусия дали може да се отиде до Луната и да се кацне там, или да се лети със самолет? Представям си българското дискусионно пространство по тези теми - “Абе, Бел, много си дебел – земи се обеси на тази жица”; “Аз и така като викам ме чуват”. Или - “Ей, балъци, на луната не знам дали ще кацнете, ама защо не ми кацнете на КУРА (моля к-ра да не се трие). Или братя Райт (създателите на самолета) питат в български форум преди да полетят, какво мислят хората за тази идея. “Питаш кво мислим дали човек може да лети. Може, ако те прасна отзад.”

ще се абстрахирам от другото и ще ти дам любим мой цитат от Библията, в притчи 3:5 е писано "Уповавай се на Господа от все сърце и не се осланяй на своя разум. Във всичките си пътища признавай Него и той ще оправя пътеките ти..."
Жалко, че днес е на мода бездуховността...Онези, които вярват ще виждат винаги и светлината в тунела...за другите...дори не ми се мисли...Винаги казвам - тежко на нищите духом...
Светъл празник на всички именници и всички българи !

Това с циганите и чесъна ме довърши за днес...
Къде живеем, за Бога? Вече не питам как и защо, а просто къде. И в коя епоха?
Мернах няколко заглавия от рода: Свети Георги ни пази, закриля, спасява от всякакви беди и злини, помага ни. Бла-бла-бла. Кой? Ами Свети Георги примерно.
Абе ние християни или "георгиани" сме.
Кой е създал и държи вселената в ръката Си, при Кого се връща душата ни и на Кого единствено трябва да служим: на Твореца или на Творението?

ПП: Ако така се гонеше дяволът, трябваше да засадим поне Китай с чесън, все за нашите нужди...

"Комуто не е дадено да учи другите, а поучава,той оскърбява Божието величие."
Св.Силуан
Нека имаме достатъчно любов в сърцата си към онези, които не знаят що вършат и да не забравяме за гредата в нашето око... отразена сламка в чуждото. :)

"...А днес празнували и циганите. Показаха ни как „гонят дявола” със стръкове пресен чесън. В този смисъл с какво духовно сме по-различни от тях, след като възприемаме Христовата вяра горе-долу по същия начин?..." - празнуват само циганите-християни и при това мниго съвестно си тачат църковните празници...
http://www.youtube.com/watch?v=YMAAsV1gsQE&feature=player_embedded

Религията може и да ни е запазила... но и колко много други езически ритуали са пренесени през вековете... И всички те са свързани с имена на светии.
Аз не виждам нищо лошо в това, защото е една от страните на националната идентичност.

А за съвременния контекст на разюзданото празнуване със забравата на смисъла на празника, само ще спомена един цитат от забравения писател Ст. Михайловски:
„За да господаруваш – развращавай!“
И отговора на проф. Никола Георгиев:
"За да робуваш леко – разврати се!“
За свещениците съм съгласна - църквата никога я няма там, където има нужда от нея - при бедните, нищите, изоставените, гладните, болните... Малко са свещениците с апостолска вяра като отец Иван...

Религията си е изпълнила вече социалната рояля - да изгради положителни морални ценности у хората като скрепява спазването на дадено поведение с 10 заповеди, плашейки, че ако човек не живее по определен "праведен" начин съдбата ще го накара да страда и ще иде в ада. Е, аз не съм толкова тъп, не ми трябва да споделям разни глупави вярвания или да спазвам практически безсмислени ритуали, за да може да се утвърждават в мен въпросните положителни ценности. Накратко - религията си е изпълнила функцията и фактът, че хората все по-малко се съобразяват с нея не е нищо тревожно. Пък и в България се прекалява с празниците, особено зимата почти всеки ден е празник - останала от едно време традиция, когато на село по цял ден в студа е нямало какво да се прави, освен да се празнува и пиянства. Крайно време е да спрем да празнуваме, да започнем да бачкаме и да орежем парите на паразитиращата, разделена българска Църква.