Първият ми ден в училище бях с костюм. И букет в ръката. Светът беше топъл.

 

Първото ми „съчинение по преживяно” в четвърти клас започваше с изречението: „Стадионът кипеше…”.

 

Първата ми рисунка беше детска. А следващите- несполучливи.

 

Първият мач, на който отидох с баща ми беше ЦСКА- Левски.

 

Първата ми цигара беше в осми клас.

 

Първата ми любов беше, естествено, несподелена.

 

Първата жена, която ме целуна, беше негърка, която вливаше своя непознат аромат в мен, а аз нямах сили да разбера какво се случва.

 

Първата жена, която ме обичаше, се опита да се самоубие.

 

Жената, която заложи всичко на мен, убивах бавно.

 

След това всичко се случваше бързо.

 

 

 

 

Интересен и динамичен живот, Рontis!
Но се опитах за себе си да анализирам точно тези изречения....
"Първата жена, която ме обичаше, се опита да се самоубие.
Жената, която заложи всичко на мен, убивах бавно."
А ти обичал ли си една от тях?
Просто си зададох въпроса:))

Искаш да проведеш интервю с вампир? Не е невъзможно.

Това е много лично, но ми харесва. Не ти върви много с жените, Стефане, но с негърката си спечелил...;)

...

че цял един живот може да бъде синтезиран в няколко изречения...
"След това всичко се случваше бързо."
А след това - вече нямаше значение...

...

в моя блог...

първата ти мечта, Стефане? Помниш ли я?

...:)

и тук и при Никодима!

прозвуча ми като писанията на майка Тереза от ония за всеки ден!:)))
силен образ си ти и интересен,
напрегна ми любопитството за премълчаното, след казаното!
;)

за останалото, засега може би още е рано...

Поздравления за провокацията!
Карате и мен да се замисля по въпроса...както и за това дали бих имала смелостта да напиша за някои от първите си неща...

...

обичам детството си - палаво и безгрижно,
обичам младостта си - бурна и невъздържана,
научих тайната за щастие - на заем да не живея, на дребно да не се раздавам...:))))))))