Requiem
(за една душа и счупен молив)
Не те харесваха, другите. Или поне не всички.
Не те разбирах аз. Тогава още знаех страшно малко.
Сега порастнахме.
Отдавна.
Разкъсахме си униформите, ритуално,
втурнахме се,
Без дори да знаем
Накъде.
За повече отдавна няма място.
Защото времето се промени.
Размести ни по изкривената дъска
Като кубчета ни търколи, с протрити колена.
И всеки някъде отиде,
Следите заличи.
Но явно нещо малко в мен остана.
След някакъв си четвърт век.
Сега, в пукнатините, сред падащите в мен парчета
Изсъхнал хоросан,
Когато пак видях те, едно момче се появи.
Забравено, с перчем, и някаква тетрадка.
Погледна ме с отдавнашни,
Отворени, незнаещи очи.
И ми прошепна тези редове,
Останали в една порастнала душа, за теб.
Един човек. Необикновен.
I will remember you. Every now and then.
