Прочетен: 2538 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 13.11.2009 20:27
Неочаквано ясно
Когато внезапно разбера,
че не е достатъчно
че няма време,
че слънцето е смъртно, макар и златно.
Когато ми прималява
от мисълта за теб
и не мога да дишам нормално,
а искам да се превърна в сън.
Когато сепвам се и не зная
дали нощта вали,
дали денят е нощ, дали се сплитат звезди.
Когато си ти.
В моя ден и в моята нощ, еднакво,
душата ми стряска се и буди ме бясно.
Отчаяно търкам очи,
да те виждам, да пия от твоите нежни лъчи.
Дали не е късно, дали божеството ще позволи
защото е така ужасно кратко и толкова прекрасно,
във времето да останем сами.
Просто аз и ти.
Откривам те всеки един миг,
във себе си пазя те и стискам те здраво,
и не желая за друга топлина или власт
някога да мечтая.
Да летя към теб и да те мисля,
да бъда, да мога, да те притискам.
Само това още не мога да спра,
от времето или от бога, да поискам.
НЕ ЗНАЯ КОЙ СИ, ОТСКОРО ЧЕТА СТИХОВЕТЕ ТИ, НО ТЕ СА НЕЩО НЕСРАВНИМО, НЕЩО ВЪРХОВНО..
ДА Я ИМА ТАЗИ ТВОЯ МУЗА И ДА ПИШЕШ, ПИШЕШ...
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
Страхотно! :)
Продължавай все така, че и повече.
13.11.2009 18:57
"...Дали не е късно, дали божеството ще позволи
защото е така ужасно кратко и толкова прекрасно,
във времето да останем сами..."
"във времето да останем сами..." - tova e prekrasno, Stefane, no za syjalenie neosyshtestvimo...:)
Просто аз и ти.
13.11.2009 19:20
and thank you for all the wonderful music. :)
