Проникващо ти
Прекосяваш с тихия им полъх
моя дъх. Искрящо ги разгръщаш
и ме обгръщаш
със силата поникваща във мен.
Трептящи, облети с твоя аромат,
със мен и формата играят.
Крилата в мен намират и докосват,
помагат им да се научат да летят.
Отлепват ме от ретината,
по сетивата,
достигат всеки нерв,
кръвта сгъстяват, до някакъв мехлем.
Докосват, проверяват, с движения
най-леки, неумолими,
нивото на страстта,
пулсираща във мен.
Слепят ме, очароват, творят,
извайват ме и вплитат,
по гънките им тихо спя,
с отворена душа.
До връхчетата
когато устните допирам,
в очертанията нежни
напълно и изцяло се разтварям.
Невероятни и толкова бледо бели,
в цвета на нежността,
и ослепително красиви,
даряващи ми допира на вечността.
Не са от мрамор, но блестят,
не са вода, но я чертаят,
превръщат я в мъгла,
в омара от лъчи ме заслепяват.
А някога заспиват
и сладко се отпускат в мен,
по тялото ми когато
нежно се допират.
или когато в кожата ми
отчаяно и нежно,
безкрайно и ужасно бавно
ръцете ти се впиват.
спиращо дъха, дълбоко,
разпростиращо се, издигащо се на високо,
прекрасно, страстно :))))
когато е съвсем естествено
проникващо.
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
Прекрасно е, Рontis!
да се опише.
Хубав и успешен ден, от мен!
