Винаги съм искал, да го напиша.

Като начало.

Като апотеоз. Сълза или усмивка,

неопределено, ей така.

 

Като това, което съм.

Или което е (не)(до)изказано от друг,

Но (аз) съм споделил.

Пропуснат миг, навярно.

 

Като движение, и като сбруя.

Обливаща душата.

Като цигарен дим,

като картинка или като проста примка.

 

Като прищракване във обектива,

когато няма пръст върху статива.

Прищявка.

Безпощадна, като смъртта ни, вероятно, пряма.

 

А всъщност жива и малко след това.

Като превратност, в любовта. На границата. Изтрита с креда.

Игра на думи, и на желания,

помежду тези три неща.

 

Или залагане, когато се върти,

случайно ускорена, от силата на триене,

Безкрайната,

на колелото. Самота.

 

 

 

Просто така, да се радваме един на друг в успехите щастливо!
Много размисъл и мъдрост присъстват в твоите стихове,Pontis!
Прекрасни са! Поздрави!

Добър избор като за самота с "Абсолютно начинаещи"... Нали все отнякъде трябва да се започне, и най-често това става след дълга почивка, дошла като манна небесна, след порой от чувства....:)

Разбива се като прииждаща вълна,
разпилява се
на хиляди бели капки сол,
скалата е там
да и припомни
да я усмири...
ала отново тя се устремява
в ритъма на прибоя
потъмнява
на дъното, на дълбините огледало,
брега залива,
спасителния
топлия
погаления,
от слънцето -
прегърнатия...
И се завръща
в сърцето
на морето
синьото
вечното
винаги се завръща
там,
като него вечна
истинска
осъзната
Самота...

"абсолютно начинаещи" ...
виж следващия постинг. :)))

Малка корекция, филмът е "Ах, този джаз!"...;)

размисъл без капка мъдрост, животът е невероятен ....

винаги този, в който живеем, е повече от един ...

да отговоря на отговора ти.

Разтърсващо е, вълнуващо. Само твое. Сравнимо с Унамуно. И несравнимо с Унамуно. Много силно.
Но "няма по - велико нещо на този свят , от Любовта", която е дори над Самотата. И нека да ти пожелая голямата Любов! Благодаря за прочетеното!))

Pontis, ... аз често оставам без думи...и не мога да ти проговоря ;)... ти живееш в друго измерение...

много мило от твоя страна, наистина. Бих могъл и да полетя. След като толкова убедително спомена Любовта.

ти пишеш, аз живея.

Да, това стихотворение е разтърсващо, Рontis!

СТЕФАН, КАЗВАТ ЧЕ ПОЕЗИЯТА Е ВИСША МАТЕМАТИКА А АЗ ЧЕСНО ВСЕ СЕ СЪМНЯВАХ В ТОВА ТВЪРДЕНИЕ!
НО ДНЕС, КОГАТО ТЕ ЧЕТА СЕ УВЕРЯВАМ КОЛКО Е ТОЧНО!

ДА Я ИМА ТАЗИ ПОЕЗИЯ, ДА Я ИМА!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Сами се раждами и сами умираме...
Никога не я търсим съзнателно, бягаме от нея, а всъщност най-мъдрите от нас я откриват във всичко... в един момент от живота...