на sowhat, опит за един невъзможен портрет, по бегли наблюдения

 

Остъргваш, от себе си,

Безпощадно.

Раздаваш, но винаги след като си сигурна.

Че побеждаваш.

 

Разкъсваш думите, жадно.

Изнасилваш ги. Притискаш ги, до стената,

А после, още, съвсем малко.

Докато изпращи.

 

Изхвърляш, безогледно и пристрастно

Ненужното в себе си, дошло отвън. Парчетата.

Прострелваш света, мачкаш го, какъвто е -

недостоен за твоите остри токчета.

 

Преобръщаш, постоянно, плавно. За да не изсъхва,

за да бъде достатъчно. Непрозрачно.

Сгъстяваш се, за да останеш влажна,

Пристрастяваш се, за да не уморяваш.

Харесвам я.

да, струва ми се, че да ...

предпочитам щрихите , особено когато съвсем бегло докосват хартията и са оставили една алюзия за незавършеност ( там е скритото съвършенство на времето , което регистрира мига без да подозира , че е прекрачило в следващият )

опит, pontis!