Той отмерваше времето. Но не винаги. Не и тогава. Когато паднаха първите капки дъжд. Тогава нямаше защо да го прави. Знаеше, че е спряло…. И нямаше защо да бърза. Докато дъждът падаше през прозореца и се стичаше по нейното ожадняло тяло. Можеше да си почива, да се взира в облаците и да проследява края на синевата. Можеше да помечтае. Да поговори със спрялото време. Да си кажат нещо забавно, даже нещо неприлично. Можеха най-накрая да си кажат нещо вярно. Дъждът действаше пречистващо, влажно, охлаждащо, озадачаващо. Може би .... да, вероятно, в една друга брънка на времето, той би искал да бъде нещо различно. Не часовник. Не и отново. Може би пясък … влажен от стъпките на жена… докоснат от морето, след дъжда.

А може би нещо друго, което да накара някой друг часовник, може би следващия, да спре. За малко.

 

May I ask you :

Have you got a sun-clock sometimes ?... like this one :

http://www.youtube.com/watch?v=INxVo0uMXFU&feature=related

I have all kind of clocks, most of them not working properly....

Again, something beautiful and tender

да, ... and hopefully, actually knowingly, sometimes true...

Good answer!

I hope it will rain again, some time...

Smiled at me! Thank you!